Структурирана вода срещу водородна вода: едната се измерва, другата — не

Водородната вода и структурирана вода се предлагат като подобрение спрямо водата от чешмата и двете твърдения достатъчно често се сравняват в едно и също изречение, за да звучат като разновидности на една и съща идея. Но не са. Водородната вода съдържа конкретен разтворен газ — молекулярен водород (H2) — и количеството му в дадена проба може да се измери с посочен уред и да се представи като число: в части на милиард (PPB) или милиграми на литър. „Структурирана“ или „шестоъгълна“ вода описва предполагаемо пренареждане на водните молекули в стабилна, подредена форма, но никой стандартен лабораторен метод не е успял да покаже, че такова подреждане съществува или че се държи различно от свръхчистата вода. Полезният критерий за сравнение е дали твърдението може да се провери с уред или само чрез описание.

• Водородната вода е вода с разтворен газ H2 — количество, което може да се провери с капкови реагентни тестове, електронен измервателен уред или лабораторен метод като газова хроматография.
• Структурираната или шестоъгълната вода описва предполагаемо молекулярно подреждане, което изследванията с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) не са успели да разграничат от свръхчистата вода или дори от човешката урина при един и същ тест.
• ОВП (окислително-редукционен потенциал) често се показва наред с данните за водорода, но това е общо електрическо измерване, повлияно от няколко фактора, а не специфично измерване на водорода.

Какво всъщност се твърди за „структурираната вода“

Твърдението зад структурираната вода е, че обикновената течна вода може да се пренареди в стабилна шестоъгълна решетка, понякога описвана като „четвърта фаза“, различна от твърдото, течното и газообразното състояние, и че това подреждане променя начина, по който водата се държи или взаимодейства с организма. Това е конкретна, проверима идея, затова е напълно основателно да попитаме какво се случва, когато някой действително я изследва.

Ядрено-магнитният резонанс — стандартният метод, с който химиците изследват подреждането и движението на молекулите в течност — е използван за вода, предлагана като шестоъгълна или структурирана. Той не е установил съществена разлика спрямо свръхчистата вода или дори човешката урина при същия тест (източник: Шестоъгълна вода). Една от причините стабилната структура в голям мащаб да е трудно съвместима с основите на химията на водата е времевият мащаб: водородните връзки между водните молекули непрекъснато се разпадат и образуват отново за по-малко от 200 фемтосекунди — твърде кратко време, за да се запази подредена решетка в цяла чаша вода (източник: Шестоъгълна вода).

Няма и мерна единица за нея. Водородът се измерва в PPB и mg/L, фурната има температура, а общото съдържание на разтворени вещества във водата от чешмата се измерва в ppm. За структурираната или шестоъгълната вода няма еквивалентно число, което лабораторията да отчита, независима страна да потвърждава или производителят да посочва на бутилката. Твърдение, което не може да се измери с нито един посочен метод, не е автоматично невярно, но и не може да се провери — именно това го отличава от сравнението в тази статия.

Какво всъщност се твърди за „водородната вода“

Този разтворен газ — молекулярен водород (H2) — попада във водата по един от два често срещани начина: чрез електролиза, която разделя водните молекули и освобождава газообразен H2 при електрод в бутилка, кана или уред, или чрез реактивна таблетка, в която магнезият реагира с водата и отделя водороден газ, докато се разтваря. И при двата метода във водата се получава един и същ вид газ, но той се образува по различен начин.

Интересът към пиенето на H2 произтича от поредица лабораторни и животински изследвания, най-вече от публикация на Ohsawa и колегите му от 2007 г. в Nature Medicine. Тя установява, че молекулярният водород може селективно да реагира с хидроксилния радикал — особено реактивна и увреждаща клетките форма на активните кислородни видове — в култивирани клетки и при животински модели на мозъчно увреждане, причинено от ограничен кръвоток (източник: Ohsawa и съавт., Nature Medicine (2007), чрез Europe PMC). Това е откритие за химичен механизъм, наблюдаван в клетки и при животни, а не доказан резултат при хора, и не означава, че пиенето на водородна вода лекува или предотвратява каквото и да е заболяване. То обаче дава конкретна, проверима химична причина концентрацията на H2 да се смята за значимо число, а не за рекламен трик.

Тъй като става дума за един конкретен газ, количеството, разтворено в дадена бутилка вода в даден момент, е реална физична величина. То се увеличава по време на цикъл на електролиза, отново намалява, докато водата престоява изложена на въздух, и може да се отчете като число, както всеки разтворен газ.

Как всъщност се измерва разтвореният водород

Това, че водородът по принцип може да се измерва, не означава, че всяко число за водорода на етикета е измерено по един и същ начин. Има три метода, които действително измерват H2, и един често срещан показател, който не го прави.

• Капкови титрационни тестове. Реагент, свързан с метиленовото синьо, променя цвета си при наличие на разтворен водород, а броят на капките, необходими за пълното обезцветяване на пробата, дава резултат в части от една милионна част. Методът е евтин и специфичен за водорода, но се извършва ръчно и резултатът може да се разчита малко по-различно от различните хора.
• Измервателни уреди за разтворен водород. Електронните сензори показват концентрацията директно в ppm или PPB. По-точните уреди са лабораторно оборудване, а не джобни устройства. Точността им зависи от сензора и калибрирането — отделен въпрос от това дали самият метод измерва водорода (за него научете повече в статията за сравнение на уредите за измерване на разтворен водород).
• Газова хроматография. Това е лабораторният метод, който отделя и измерва количествено разтворените газове директно, като обикновено отчита резултатите в милиграми на литър. Това е референтният метод, когато резултатът трябва да издържи на независима проверка.

ОВП, или окислително-редукционният потенциал, често се показва редом с данните за водорода. Важно е да сме точни за това какво измерва: общата склонност на дадено вещество да приема или отдава електрони, изразена в миливолти. Водородният газ наистина измества ОВП към отрицателни стойности, но същото правят и pH, температурата и разтворените минерали — фактори, които нямат нищо общо със съдържанието на водород. Отрицателното показание на ОВП подсказва наличието на нещо редуциращо, но не показва количеството водород. Да го третираме като такова означава да преувеличаваме какво може да ни каже това число (пълното обяснение ще намерите в статията за измерването на водорода във водата).

Как изглежда лабораторно потвърденото количество водород

Полезен начин да разберем какво означава „измеримо“ на практика е да разгледаме действителен резултат от тест, а не само спецификационен лист. Независимата лаборатория H2 Analytics използва газов хроматограф SRI 8610C — същия тип уред, описан по-горе — за да изследва бутилки от собствената продуктова гама на Hydrion и да отчете разтворения водород в милиграми на литър. Пълната методика и резултатите са представени в доклада за независимо лабораторно сертифициране.

Този лабораторен резултат може да се съпостави със спецификациите, посочени на продуктовите страници на бутилките. Това е друг вид проверка, но все пак е проверима, а продължителността на цикъла има значение, преди да сравним двете. Според спецификацията бутилката Core е с капацитет до 5 000 PPB (5 ppm) чрез PEM електролиза с платина и иридий, а цикълът ѝ приключва за по-малко от пет минути — осезаемо по-кратко от 20-минутния тест на лабораторията. Следователно резултатът от 9,00–9,14 mg/L е получен при по-дългия цикъл, а не описва какво количество попада в бутилката при обичаен петминутен цикъл; собственото измерване в доклада след 10 минути — 5,85–6,05 mg/L — е по-близо до обичайния начин на употреба. За Hydrion Pulse са посочени други стойности: около 4 000 PPB при настройка за 5 минути и до 8 000 PPB за 10 минути, при електролиза SPE/PEM с титаниеви електроди с платинено покритие. Двете бутилки дават различни стойности, защото имат различни цикли и хардуер, а не защото едната произвежда вид водород, който другата не произвежда. По-високата стойност в PPB означава повече разтворен газ, измерен по този метод в този момент, а не присъда за това коя бутилка е по-добра като цяло (повече за разчитането на стойност в PPB ще намерите в статията Какво означава PPB при водородната вода). За това сравнение е важно нещо по-просто: и двата набора от стойности се основават на посочен уред, посочена лаборатория или документиран тест за спецификацията с посочена продължителност на цикъла. Именно такава проверка никога не е преминало твърдението за „структурирана вода“.

Бърз начин да прецените всяко твърдение за водата

Въпросът дали нещо може да се измери важи и извън това конкретно сравнение. Когато даден воден продукт или метод за обработка твърди, че променя водата от чешмата, три въпроса помагат да се разграничат проверимите твърдения от непотвърдените.

• Какво точно се твърди, че се променя във водата? Неясно описание като „по-жива“ или „по-добре се усвоява“ се проверява по-трудно от конкретно твърдение като „повече разтворен водороден газ“.
• Има ли посочен уред или мерна единица, предназначени за измерване именно на това? За водорода има капкови тестове, уреди за измерване на разтворен водород и газова хроматография, като всеки от тях отчита число в ppm или PPB. За твърдение относно структурата на водата няма еквивалентен метод.
• Ако е посочено число, получено ли е с метод, предназначен за измерване на това вещество, или чрез общ показател, използван вместо него? ОВП е реално и полезно измерване, но не показва количеството водород. Да се третира като такова е често срещан начин непроверено твърдение да заеме доверието, което има измереното.

В случая с водородната вода първите два критерия са изпълнени, с уговорката, че всяка конкретна стойност трябва да произлиза от действително измерване, а не от предположение. Структурираната вода засега не може да покрие нито един от тях. В подробния разбор на митовете за водородната вода са разгледани още няколко твърдения по същия критерий, а същият тест — „има ли число и подходящо ли е то?“ — важи също толкова добре и за други алтернативни методи за обработка на водата, включително сравнението на шунгитова вода, ако искате да се упражните. Ако искате да видите спецификациите в PPB за различните видове водородна вода една до друга, в колекцията с водородна вода те са представени по същия начин, както в тази статия: като числа, а не като лозунги.