Какво прави водородната вода в организма? Усвояване, разпределение и издишване

Когато пиете водородна вода, разтвореният водороден газ не се разгражда като храната. Той преминава от червата в кръвообращението за минути, разнася се из тялото и отново го напуска с издишания въздух в рамките на приблизително следващия час. Изследователите проследяват този път, като измерват водорода в издишания въздух при проучвания с хора и директно в тъканите на органи при проучвания с животни. Така се установява колко бързо газът попада в организма, къде отива и колко бързо се изчиства — това е по-тесен въпрос от този дали водородната вода променя начина, по който се чувствате, или подобрява измерим здравен показател. Последното е отделна област на изследване, която тази статия умишлено не разглежда.

За по-обща информация какво представлява водородната вода и как се произвежда, вижте това въведение във водородната вода. Ако ви интересуват по-скоро самите устройства, а не какво се случва, след като изпиете водата, статията за начина на работа на бутилките за водородна вода обяснява процеса на електролиза, чрез който те разтварят газа във водата.

• Количеството водород в издишания въздух нараства бързо след изпиване на водородна вода и обикновено достига връх след около 10 до 15 минути. По-високата концентрация във водата води до по-голямо и по-продължително покачване.
• При проучвания с животни, в които водородът е измерван директно в органите, е установено, че той достига тъкани като далака, тънкото черво и панкреаса в рамките на около пет минути след перорален прием.
• Изглежда, че газът не се натрупва в организма. Количеството водород в издишания въздух се връща близо до изходното ниво в рамките на около час, в съответствие с наблюдаваното постепенно понижаване на стойностите в тъканите.
• Нищо от това не измерва дали водородната вода носи доказана полза за здравето. Описва се къде се придвижва газът и колко време остава — това е различен въпрос от този дали действа.

Как водородът преминава от чашата в кръвообращението

Разтвореният във водата водород е газ, а не хранително вещество, което храносмилателната система разгражда. Тъй като газовете преминават свободно през тънката стена на червата, водородът може да дифундира от храносмилателния тракт в малките кръвоносни съдове под повърхността почти веднага щом достигне червата, а след това да се придвижи навсякъде, където го отнесе кръвта. Трудно е това да се потвърди при жив човек без инвазивни изследвания, затова изследователите използват утвърден алтернативен метод: измерване на концентрацията на водород в издишания въздух — основната техника, използвана и при дихателните тестове за непоносимост към лактоза.

Контролирано проучване с участието на здрави възрастни проверява това пряко. Участниците изпиват богата на водород вода, а при отделно посещение — дестилирана вода за сравнение. След това издишаният от тях въздух се взема за проби през определени интервали (източник: Shimouchi et al., Biomarker Insights, 2009). Количеството водород в издишания въздух бързо нараства след водородната вода, но изобщо не се увеличава след дестилираната вода. Този контраст подкрепя обяснението за пряко усвояване, а не за газ, който по някаква друга причина вече се е намирал в червата.

Защо най-лесно е да се измерва в издишания въздух, а не в кръвта

След като водородният газ достигне кръвообращението, той накрая стига до белите дробове и се издишва с въздуха — подобно на въглеродния диоксид. Вземането на проби от издишания въздух е неинвазивно и може да се повтаря на всеки няколко минути, което го прави практичен заместител за проследяването на газ, чието движение иначе би трябвало да се проследява чрез многократно вземане на кръв.

По какво това се различава от водорода, произвеждан от чревните бактерии

Чревните бактерии в дебелото черво също произвеждат водороден газ като нормален страничен продукт от ферментацията на някои въглехидрати. Този източник също се проявява при дихателни тестове, най-познатият от които е тестът за непоносимост към лактоза. Двата модела изглеждат различно на графиката: в същото проучване даването на мляко на човек, който не може да усвоява лактозата, води до бавно и продължително покачване на водорода в издишания въздух, което продължава с часове, докато бактериите постепенно ферментират неусвоената захар. При водородната вода не се наблюдава нищо подобно. Покачването започва бързо и приключва бързо, което съответства на вече разтворен газ, дифундиращ направо в кръвообращението, а не на газ, който се образува бавно при храносмилането по-надолу в червата.

Колко бързо се отчита: първите 15 минути

В същото проучване количеството водород в издишания въздух достига връх приблизително 10 до 15 минути след като участниците изпиват водородната вода и достига около 40 части на милион при най-високата изследвана концентрация. Това е сигнал за бързо навлизане и изчистване, а не за бавно натрупване: газът се появява бързо, достига най-високото си ниво в рамките на около четвърт час, а след това отново започва да намалява.

Значение имало и количеството водород, разтворен във водата. Както пиковото измерване на водорода в издишания въздух, така и общото количество водород, издишано през целия период на изследването, нараствали с увеличаването на концентрацията на водород във водата. И в двата случая се наблюдавала сравнително силна статистическа зависимост. Казано просто, водата с повече разтворен водород предизвикала по-голяма реакция, а не все една и съща.

Какво означава „зависим от дозата“ в този случай

Реакция, зависима от дозата, означава, че измереният отговор следва количеството, което е прието, вместо да достига едно и също максимално ниво независимо от дозата. Тук това се изразявало в пропорционално по-висока и по-продължителна крива на водорода в издишания въздух, когато водата съдържала повече разтворен газ — поне в рамките на действително изследваните концентрации. Това не показва какво се случва при количества извън този диапазон и не е твърдение за това какво прави организмът с водорода след усвояването му.

Къде отива водородът: какво показват измерванията на тъкани при животни

Измерванията на издишания въздух показват колко водород напуска организма, но не и къде се намира той междувременно. За да установят това, изследователите са провеждали проучвания с животни, при които могат да вземат проби директно от тъканите. В едно често цитирано проучване е измерена концентрацията на водород в кръвта и осем органа на плъхове — черния дроб, бъбреците, сърцето, далака, панкреаса, червата, мускулите и мозъка — след прием на водород през устата, чрез инжектиране или чрез вдишване (източник: Liu et al., Scientific Reports, 2014).

След перорален прием концентрацията на водород в тъканите достигала връх след около пет минути. Най-високите измерени стойности били в далака, тънкото черво и панкреаса — над 300 PPB на грам тъкан във всеки от тях, след което постепенно намалявали. Това е важно, защото показва, че газът достига органи далеч отвъд храносмилателния тракт, откъдето първоначално е дифундирал.

Защо начинът на прием променя картината

Начинът, по който водородът навлиза в организма, променял формата на кривата. При директното му инжектиране във вена пиковата стойност се достигала най-бързо — след около една минута, но измерените концентрации във всички тъкани оставали сравнително ниски, под 35 PPB на грам. Вдишването на 4% водороден газ имало различен ефект: нивата в тъканите се повишавали по-бавно, отколкото при перорален прием или инжектиране, но оставали високи поне 60 минути — по-дълго, отколкото при другите два начина на прием. С други думи, начинът, по който водородът навлиза в организма, определя колко бързо се появява в тъканите и колко дълго остава там, а не само колко от него в крайна сметка достига дотам. Тази разлика е разгледана подробно в статията, която сравнява вдишването на водород с пиенето на водородна вода.

Какво не показва това проучване за хората

Тези данни за разпределението в тъканите са от плъхове. Физиологията на плъховете, включително скоростта на метаболизма и размерът на органите спрямо телесното тегло, се различава достатъчно от човешката физиология, за да не приемаме, че точните концентрации или времеви интервали ще се пренесат без промяна. Проучването подкрепя по-общия извод, че разтвореният водород не се ограничава до червата и белите дробове, а достига и други тъкани чрез кръвообращението. Потвърждаването на конкретните стойности при хора би изисквало вземане на съпоставими проби от човешки тъкани — процедура, която е много по-инвазивна и досега не е извършвана по същия начин.

Колко бързо водородът отново напуска организма

При проучването с хора, в което се измервал водородът в издишания въздух, количеството му след изпиване на водородна вода почти напълно се връщало до изходното ниво в рамките на около 60 минути. Тази времева рамка съответства на картината от проучването с плъхове: концентрациите достигат връх за минути, а след това постепенно намаляват, вместо да се натрупват при многократно излагане.

Този модел съответства на свойствата на водородния газ: той е малка, химически проста молекула, която изглежда не се складира в организма по начина, по който се съхраняват мастноразтворимите съединения или минералите. Водородът, който не се използва или не влиза в химична реакция, се издишва. Според наличните досега измервания целият цикъл — от изпиването до изчистването — протича в рамките на приблизително час.

Какво показва и какво не показва тази времева рамка

Важно е да сме точни относно това, което действително установява този път от усвояването до издишването. Той показва, че разтвореният във водата водороден газ се усвоява бързо, достига тъкани извън храносмилателния тракт и се изчиства от организма в рамките на около час. Това е реален, измерен физиологичен процес. Сам по себе си той не доказва, че пиенето на водородна вода променя начина, по който се чувствате, подобрява конкретен здравен показател или лекува или предотвратява някакво състояние. Проучванията, цитирани тук, измерват къде отива газът и колко дълго остава; те не са създадени за измерване на клинични резултати, а повечето подробности за разпределението му в органите идват от проучвания с животни, а не с хора.

Ако искате да научите колко водородна вода всъщност пият хората в изследователски условия и колко често, това е отделен въпрос, разгледан в специална статия за количествата, използвани в проучванията на водородната вода. А ако искате обща рамка за преценка на надеждността на дадено проучване на водородната вода, включително размера на извадката и кой го е финансирал, това ръководство за четене на изследвания върху водородната вода разглежда темата по-задълбочено, отколкото позволява тази статия.

Ако сравнявате различни начини за пиене на водородна вода

Тъй като количеството водород, което действително достига до организма, зависи първоначално от това колко е разтворено във водата, ако обмисляте дали да опитате водородна вода, практичният въпрос не е кой продукт звучи най-впечатляващо, а кой посочва концентрация, която можете да проверите. Водородната вода може да се получи с бутилка за електролиза, кана, която обработва по-голямо количество наведнъж, или разтворима таблетка, която пускате във всяка чаша. Във всеки случай става дума просто за различен начин да се получи разтвореният газ, за който се говори в тази статия.

Същата логика важи за всички варианти: когато сравнявате бутилка, кана или разтворими таблетки, проверете каква концентрация посочва всеки продукт и как е измерена, вместо да приемате, че един формат по принцип е по-добър от друг.

В колекцията водородна вода са представени наличните формати с посочените им стойности, за да можете да сравните спецификациите една до друга, преди да решите дали някой от тях отговаря на начина, по който бихте го използвали.