Уред за газиране на вода у дома: как да избереш (ръчен или електрически, стъклена бутилка или PET, бутилки с CO2) и колко ти струва литър

Уредът за газиране превръща обикновената вода в газирана у дома чрез впръскване на въглероден диоксид под налягане, а най-важните решения при избора му не са свързани с марката, а с три конкретни неща: дали предпочиташ ръчен или електрически модел, какъв тип бутилка идва с уреда (стъклена или пластмасова) и най-вече каква система за свързване има бутилката с CO2 — защото именно тази подробност на практика те обвързва с един производител за всички бутилки, които ще купуваш оттук нататък.

• Газира се по-добре със студена вода, а сиропът или ароматът се добавят едва след като водата вече е газирана, а не преди това.
• Изборът между ръчен и електрически уред зависи повече от бюджета и мястото на плота, отколкото от това колко газирана ще стане водата.
• Бутилката е също толкова важна, колкото и уредът: пластмасовите имат обозначен срок на годност, а не всички могат да се мият в съдомиялна машина.
• Типът на свързване на бутилката с CO2 е решението, което те обвързва с един производител в дългосрочен план, а не самата марка на уреда.
• Можеш сравнително лесно да изчислиш колко всъщност ти струва един литър домашно приготвена газирана вода и да сравниш резултата с цената на купената от магазина.

Как всъщност работи газирането на водата

Уредът за газиране впръсква въглероден диоксид под налягане във водата. Част от този CO2 остава разтворен във водата и реагира с нея, като образува въглена киселина — тя придава характерния леко кисел вкус на газираната вода; останалата част излиза от разтвора под формата на мехурчета, когато налягането спадне, например при отваряне на бутилката (източник: How Is Water Carbonated, SodaStream Australia).

Студената вода задържа разтворения газ по-добре от водата със стайна температура, защото с повишаването на температурата молекулите CO2 стават по-активни и по-лесно излизат от разтвора; затова повечето производители препоръчват за газиране студена вода, а не топла или със стайна температура (същият източник). По същата причина сиропът или ароматът се добавят едва след като водата вече е газирана: частиците и захарта в сиропа пречат на налягането в бутилката, ако се добавят предварително, а резултатът е по-слабо газиране или преливане при отваряне.

Ръчен или електрически уред: какво се променя при ежедневната употреба

Първото истинско решение е свързано с начина, по който искаш уредът да работи в кухнята ти, а не с това колко газирана ще стане водата накрая.

Ръчният вариант не се нуждае от контакт и може да стои навсякъде на плота, защото газът се впръсква с дръжка или бутон, който натискаш многократно, докато постигнеш желаното ниво на газираност. Обикновено струва по-малко от електрическия модел и се поддържа по-лесно, тъй като има по-малко електронни компоненти, които могат да се повредят.

Електрическият вариант газира автоматично с натискането на бутон, обикновено с предварително зададени нива (леко, средно, силно), което означава по-малка разлика между отделните цикли на газиране. От друга страна, обикновено струва повече и се нуждае от контакт наблизо, затова мястото на плота е по-важно, отколкото при ръчния вариант.

Независимо от вида, и двата варианта използват сменяема бутилка с CO2 — самият уред не премахва постоянния разход за газ, а само променя начина, по който го използваш всеки ден.

Стъкло или PET: какво е важно при бутилката за газиране

Повечето пластмасови бутилки (PET), използвани за газиране, имат отпечатан срок на годност, тъй като материалът трябва да издържа на вътрешното налягане при всеки цикъл на газиране; след тази дата производителите препоръчват да не се използват повече за газиране, дори ако бутилката изглежда неповредена и все още може да задържа негазирана течност (източник: SodaStream 1L Slim Dishwasher Safe Bottles, SodaStream Singapore).

Не всички бутилки могат да се мият в съдомиялна машина. Конкретен пример: при модел, обозначен като подходящ за миене на горната поставка, в същия продуктов лист има раздел с често задавани въпроси, в който се уточнява, че бутилката трябва да се смени, ако се мие многократно в съдомиялна машина — практиките видимо се различават при различните модели, затова провери етикета или продуктовия лист на своя модел, вместо да приемаш, че сходните модели се държат еднакво.

Стъклените бутилки се срещат по-рядко при съвременните уреди за газиране и се използват най-вече при премиум вариантите или при по-старите сифони от типа на тези в заведенията за газирана вода; повечето съвременни уреди за домашна употреба идват с пластмасови бутилки именно защото пластмасата е по-устойчива на удар и е по-лека за ежедневна употреба.

Типът бутилка с CO2: факторът, който те обвързва с една марка

Тук всъщност се взема решението с най-голямо дългосрочно значение, а то лесно може да бъде пропуснато, когато гледаш само цената на уреда.

Според продуктовия лист на производителя уредите използват поне две системи за свързване на бутилката, като всеки уред е съвместим само с единия от двата типа: класическа система, при която бутилката се завинтва здраво към задната част на уреда, и система с бързо закрепване, при която бутилката се фиксира с едно натискане, без завъртане (източник: Everything about CO2 gas cylinders, SodaStream Australia). На практика първата система е с резба, а втората — не, но несъвместимостта между двете се дължи на механизма за закрепване, а не на марката.

След като избереш уред, на практика оставаш обвързан с бутилките, съвместими с неговата система за свързване — от същия производител или от оторизиран партньор, който произвежда бутилки за тази система. Подробности за това как точно се сменя или зарежда бутилка и кои правила за безопасност са важни при работа с CO2 под налягане ще намериш в специализирания наръчник за бутилки с CO2 за уреда за газиране.

Капацитетът на бутилката, обикновено изразен като „еквивалент на X литра газирана вода“, е оценка на производителя и варира според нивото на газиране, което избираш всеки път: колкото по-силно газираш, толкова по-малко литри ще получиш от бутилката в сравнение с рекламираната стойност, защото за всяка бутилка вода се изразходва повече газ.

Колко всъщност струва един литър домашно приготвена газирана вода

Истинската цена на домашно приготвената газирана вода не личи от цената на уреда, а от повтарящите се разходи за бутилката с газ и бутилките за газиране, затова е добре да ги изчислиш отделно от решението кой уред да купиш.

Можеш да оцениш цената на литър с проста формула: раздели цената на една смяна на бутилката с газ на приблизителния брой литри, които получаваш от нея, после добави средната цена на една бутилка за газиране, разпределена върху целия ѝ полезен живот, а не като пълна цена за едно газиране, плюс цената на използваната вода. Резултатът е приблизителен, а не гарантирана стойност, именно защото броят литри от една бутилка зависи от избраното ниво на газиране, както обяснихме по-горе.

Въведи във формулата актуалните цени в магазина, до който имаш достъп, защото те се различават на различните пазари и се променят с времето — всяка конкретна цена, посочена тук, вече би остаряла след няколко месеца. След като направиш изчислението, сравни резултата с цената на същото количество минерална или газирана вода, купена от магазина, за да прецениш дали разликата оправдава първоначалната инвестиция в уреда.

Сифонът от едно време и днешният уред: какво се е променило

В Румъния думата „сифон“ има собствена история, започнала няколко десетилетия преди съвременните уреди за газиране, и обяснява защо днес много купувачи търсят „уред за сифон“, а всъщност си мислят за сифона от кварталната кръчма от детството си.

Преди 1989 г. кварталните пунктове за газирана вода газирали водата с големи инсталации от чугун, стомана и месинг, свързани с голяма бутилка с CO2: клиентът идвал от вкъщи със собствените си тежки стъклени бутилки, обикновено носени в рафийски торби или в плетени телени мрежи, а служителят пълнел бутилката в отвор, често защитен с метална мрежа или дебело стъкло за безопасност в случай на експлозия под налягане (източник: Amintiri din epoca sticlei cu plasă, EVZ). След либерализацията на пазара бутилираните в PET напитки и минерални води постепенно заели мястото на кварталния сифон, а повечето пунктове за газирана вода изчезнали през 90-те години.

Съвременният домашен уред за газиране пренася същия принцип — вода и CO2 под налягане — от кварталната работилница на кухненския плот, с много по-малки и лесни за използване бутилки от тежките стъклени бутилки от едно време. Ако споменът за сифона от кварталния пункт е причината да търсиш собствен уред, можеш да постигнеш също толкова силна газираност, колкото тогава, но не непременно съвсем същия вкус — водата, с която започваш, има значение, както ще видиш по-долу.

Водата, с която започваш, има значение още преди да я газираш

Газирането не променя основния вкус на водата, която наливаш в бутилката, а само добавя мехурчета и леко киселия вкус на въглеродната киселина. Ако чешмяната вода вече има вкус на хлор, той остава и след газирането, просто е отчасти прикрит от мехурчетата — можеш да прочетеш повече за това какво обикновено съдържа чешмяната вода в Европа в този наръчник за качеството на чешмяната вода.

Филтър за чешма с активен въглен, монтиран преди да напълниш бутилката, е предназначен според продуктовия лист да намалява вкуса и миризмата на хлор във водата; това е твърдение на производителя, а не независимо потвърден тест, но остава лесна стъпка, независимо кой уред за газиране ще избереш накрая.

Твърдата вода с времето оставя по-видими варовикови отлагания по вътрешната повърхност на бутилките за газиране, защото при всеки цикъл на газиране и измиване повърхността на бутилката отново влиза в контакт с разтворените във водата минерали; предварително филтрираната вода намалява този ефект, без гарантирано да го премахне, особено ако водата ти е много твърда. Ако искаш първо да разбереш дали филтърът за чешма си струва за дома ти, преди да помислиш за уред за газиране, този честен наръчник за филтрите за чешма разглежда плюсовете и минусите.

И за да няма объркване: газираната вода няма нищо общо с хидрогенираната вода, която продава Hydrion — при газирането се добавя CO2, за да се образуват мехурчета, а не разтворен молекулярен водород; това са две напълно различни теми, разгледани отделно в тази статия за разликата между водата с водород и газираната вода.

Заключение

В крайна сметка изборът на домашен уред за газиране се свежда до три неща, които можеш да провериш, преди да извадиш картата: ръчен или електрически модел, типът на бутилката и най-вече системата за свързване на бутилката с CO2, защото последната ще влияе на разходите ти години наред. Изчисли цената на литър по формулата по-горе, провери в ръководството на уреда, който обмисляш, с кои налични бутилки е съвместим, и ако можеш, започни с вода, която харесваш и без газ — останалото са просто мехурчета.